Колела

Повечето изследователи смятат колелото за едно от най-старите и най-важните технически изобретения в историята на човечеството. Най-стари сведения за използване на колело са от Месопотамия през 5 хилядолетие пр.н.е. – първоначално като грънчарско колело. Предполага се, че предшественик на колелото в областта на транспорта са цилиндрични дървени трупи, поставяни под товара за по-лесното му преместване. Най-старото изображение на устройство, наподобяващо колесно транспортно средство, е върху Броноцицкото гърне, открито в днешна Полша и датирано към средата на 4 хилядолетие пр.н.е. Колелото се разпространява в Близкия изток и Европа през 4 хилядолетие пр.н.е. и достига до Индия през 3 хилядолетие пр.н.е. През 2 хилядолетие пр.н.е. колесниците с олекотени колела със спици предизвикват революция във военното дело в Близкия изток. Около 1200 година пр.н.е. те вече се използват и в Китай, което свидетелства за разпространението на колелото и в тази част на Стария свят по това време, а според някои изследователи дори в началото на хилядолетието.Първите колела са прости дървени дискове с отвор за оста в средата. Колелата със спици са изобретени по-късно и дават възможност за конструирането на по-леки и бързи превозни средства. Най-ранните известни примери за такива колела са от Андроновската култура в началото на 2 хилядолетие пр.н.е. Малко по-късно конните култури в района на Кавказ започват да използват теглени от коне колесници с колела със спици. През 1 хилядолетие пр.н.е. келтите започват да поставят желязна шина по ръба на колелото. Този вид колело остава най-широко използваният до края на 19 век, когато са изобретени пневматичните гумени колела.